Рубрика на посетителя

В тази рубрика всеки посетител на Library Danny ще може да прави ревю на любима книга, сравнение между оригиналната и българската корици, може да започне и своя рубрика в блога.
Ако желаете да направите нещо от горе посочените, моля пращайте ми мейл на danny553@abv.bg
Очаквам Ви!

Сравнението... "Дарба" - Мерилин Кей

Добре, добре... Сигурно си мислите: "Добре де, нали кориците са еднакви?!"

Хм, аз не смятам така...

Както се вижда на пръв поглед двете корици са еднакви, но... като се поогледате малко по-обстойно има много голяма разлика в тях освен езика на текста...

В българската корица има много повече цвят, по-наситен е. Момичето е с "по-гладка кожа", "гримът" е много по-добре направен. В американската корица момичето ми стои леко "рошаво", очите му не са с този прекрасен нюанс на синьото, както в родната корица, устните не са толкова открояващи се и "плътни", колкото в при момичето на българската книга.

В оригиналната корица ми харесва "разчупения" текст - името на поредицата, както и текста - име на самата книга. Разбира се ми харесва и текста на нашата корица - по-изчистен, по-добре

четлив...

При втората книга и двете корици ми харесват еднакво - върху оригиналната корица момичето като че ли има по-добър цвят на кожата, лилавият кичур е по-лилав в сравнение с този на българската, устата и очите също. В нашата корица пък ми харесва по-голямата изразителност на всичко - текста се чете по-лесно, косата на модела се вижда по-добре... Лилавите  "бодли"

(според мен!) са с по-добър цвят, а "бодлите" под заглавието на поредицата са с друг,по-добър цвят, който придава по-добра четливост на текста.

Тук ще бъда кратък: предпочитам черното около главата на момичето, от колкото това жълто-кафяво (и аз не знам...), защото на оригиналната корица косата й като че ли е невчесана и неизмита :) Името на поредицата е трудно четливо...

В българската корица (с риск да се повторя) цветовете са по-наситени и красиви...

"Пепел" - Ревю

Илса Дж. Бик е носителка на множество награди за своите кратки разкази и романи. Участвала е в създаването на няколко научнофантастични поредици, сред които Star Trek, Battletech и Mechwarrior:Dark Age. The Key, паранормална криминална мистерия за Холокоста и прераждането, е определена за забележителна в класацията „Най-добра американска мистерия” от 2005 година. Първият й роман за тийнейджъри – Draw the Dark, печели Westchester Fiction Award за 2011 година и е обявена за най-добра книга на Bank Street College 2011.

Бик е завършила литература и кино изкуства в колежа. За създаването на „Пепел”, обаче,  тя черпи  вдъхновение от опита си като психиатър и бивш майор от Военновъздушните сили на САЩ.  Писателката следва медицина, докато служи в базите Лакланд и Андрюс по време на войната в Залива. Решава да завърши психиатрия, а не хирургия, какъвто е първоначалният й план. Става свидетел на следите, които войната остава в човешките души, и помага на много хора да се справят с вътрешните си демони. „Винаги съм намирала борбата за оцеляване след бедствие за много интересна тема – компромисите, които хората трябва да направят, и правилата, които трябва да нарушат, за да оцелеят. Освен това баща ми е оцелял от Холокоста. Такъв вид катастрофа, след която светът се срива и хората се превръщат в чудовища, винаги е била позната тема в живота ми”.

В момента Илса живее със семейството си и няколко пухкави създания в провинцията на Уисконсин, в близост до еврейско гробище. Едно нещо, което й допада за съседите й е, че са много тихи и идват да вземат назаем захар само, когато налъмите цъфнат, по думите на самата писателка.

~О~

Заглавие: Пепел

Поредица: Пепел

Продължителност: Трилогия

Автор: Илса Бик

Издателство: Егмонт България

Брой страници: 496 стр. 

Дата на публикуване: 28.01.2012

Корица: мека

Жанр: Художествена литература, Фентъзи, Антиутопия

Размери: 13.50х20.50

Цена: 12.90 лв.  

Анотация:

Електромагнитен импулс унищожава всички електрически устройства на земята и помитайки компютъризирания свят, убива милиарди хора. Тези, които остават живи, се променят – някои за добро (сдобиват се със свръхчовешки сетива), докато други за лошо (придобиват вкус за човешка плът).
Сред преживелите катаклизма е Алекс, находчиво и съобразително момиче. Тя броди из горите, за да се сбогува с мъртвите си родители и личните си демони, преди бедствието да сполети земята. Том пък оставя зад себе си войната в Афганистан, за да намери у дома нещо много по-страшно. А Ели е сърдито и гневно 8-годишно момиче, чийто дядо е убит от импулса, и Алекс и Том спасяват. За тях и за останалите хора, чиито животи са пощадени, се превръща във въпрос на оцеляване да разберат на кого може да се доверят и кой вече не е човек.

Авторът Илса Дж. Бик сътворява страховита и завладяваща история за света, в който може да се превърне нашия във всеки един момент. Свят, където тези, които останат, ще трябва да се научат не само да оцеляват, но и да живеят сред разруха.

~О~

Ревю:

За романа разбрах съвсем случайно и незнайно защо исках на всяка цена да е мой! Това сигурно е единствената книга, която си купувам спонтанно, а не с предварителни "проучвания" (да питам дали е добра и прочее)!

В първите няколко секунди след като видях корицата не разбрах какво точно изобразява (може би от късния час!), но като я поогледах вече няма как да я объркам, а и нали е пред мен, де :)

Напоследък доста се увличам по антиутопичният жанр. Винаги много съм харесвал филми с апокалиптичен сюжет, но това е първата такава книга, която прочетох. И въобще не съжалявам, че си я взех. Велика книга!

Така... от композиционна гледна точка книгата е разделена на пет части, с общо 69 глави. Говори се в трето лице, но на моменти имах чувството, че Алекс - главната героиня е разказвачът.

Романът започва със запознаването ни с Алекс и Чудовището - тумора в главата й, който в последствие се оказва животоспасяващ. Алекс отива в планината, за да се раздели завинаги с починалите й родители, или по-точно с техния прах. Още не достигнала крайната си точка Алекс се среща с възрастен мъж и неговата внучка - Ели, която по-късно се оказва неин спътник. Изведнъж птиците и животните започват да се държат странно, дядото на Ели пада мъртъв на земята, а самата Алекс за пръв път от години усеща ароматите около нея (тумора е причинил трайно увреждане на сетивата за вкус и мирис, но след Енергийния срив героинята започва да усеща неща, които другите хора не могат: зловонието на смърт излъчващо се от Променените тийнейджъри.) Да, те са променили се деца, които придобиват вкус към човешка плът, иначе казано - зомбита! 

Е, това се случва в началото на романа от едноименната трилогия, а след това...

~О~

Моя оценка за книгата: 6*

Моя оценка за корицата: 5.50*

*по шестобалната система 

Сравнението... "Джорджина Кинкейд" - Ришел Мийд

Има ли човек, който не е чувал за сукуби? Ами за Джорджина Кинкейд? Ако - има, нека поправи грешката (да! Губи много, ако не е прочел книгите!) като си вземе първия роман от поредицата! Наистина, няма да съжалява! 

Но ако сте чели Тъгата на сукубата, Триумфът на сукубата и с нетърпение чакате Сънят на сукубата (както мен!) (или вече сте я чели на английски), знаете, че няма равна на Джорджи, както и кориците й! 

Днес ще си говорим за тях.

Тази на Тъгата на сукубата има много красив син фон. Момичето, града на заден план и луната с дяволския тризъбец са направо трепач! Оранжевите букви се връзват чудесно с всичко и корицата изглежда завършена с тях.

Жълтото на корицата на втората книга привлича окото, както мадамата изобразена върху нея! Отново присъстват демоничната луна - този път - жълта, и красивия Сиатъл където се развива действието в романите. Тук цвета на шрифта е лилав и показа, че жълтото и лилавото трябва да са неразделни (това е любимата ми корица от поредицата и заради това :)

Червеното в корицата на третата книга - Сънят на сукубата , я прави привлекателна и запомняща се, а тюркоазените букви се съчетават перфектно с фона. Луната с тризъбеца изглежда най-добре на тази корица именно заради червеното. Прилепналият и блестящ тоалет от две части, носен от момичето допринася за уникалността на корицата и различаването й от предишните две! 

Тук, обаче, има нещо, което не ми харесва! Това е косата на модела. За разлика от прическата на момичето от предишните книги, тук тя изглежда изкуствена! На първите две корици косата е малко неглиже,  но изглежда невероятно, а тази на Сънят на сукубата е прекалено "сресана" и блестяща (малко и като мазна даже)!

Но нека се върнем към естеството на рубриката, а именно - да сравним оригиналните с българските корици! Като се загледате кои корици се набиват на око първи? Родните, нали? Е, може би кориците на втората книга са по-близки помежду си. Издателство Ибис, главните виновници (в добрия смисъл на думата!), заради които четем за премеждията на Джорджи, са се постарали българските да приличат максимално на американските корици (с изключение на първата книга, която има различен дизайн от другите пет в САЩ, но пък е близка с корицата на аудио книгата Тъгата на сукубата). Третата книга има най-сходен дизайн с оригинала.

~О~

Е? Кои корици Ви харесват повече - оригиналните или българските? Ами от родните коя Ви допада най-много? 

Споделете мнението си...